|
 На моята сестра, Евелина Йончева, дължа неповторимата радост да пътувам извън България. Струва ми се, че страстта към пътешествията съм получила по рождение и ще запазя до края на живота си…
Срещите с културното наследство на другите европейски народи затвърди убеждението ми, че всяко кътче и всеки човек на планетата са в равна степен достойни да бъдат ценени. И същевременно - същностна проява на цивилизованост е да съумееш да представиш наследството на предците с достойнство.
Убедих се, че англичани, французи, швейцарци, италианци, финландци и гърци могат да бъдат поздравени за умението да организират атрактивни експозиции и да печелят верни почитатели. Напредват също румънци и естонци. Искрено се надявам и вярвам, че поколенията на днешните ми ученици ще направят същото и у нас! Защото засега усилията ни са недостатъчни!
Спомен от пътуванията ми са великолепните албуми, с които се разтушавам когато съм тъжна или уморена. С радост споделям това удоволствие с приятелите и с учениците си. Обичам да снимам местата, където съм била, но не обичам аз да съм на снимките. Затова подбрах тук само тези, които са що годе добри.
Снимки | Париж 1994 година |
 На терасата на сграда от края на ХІХ век в престижния ХVІ квартал, минути преди да тръгна за Великденската служба в българската църква.
|
Женева 1997г
|  Влюбих се в Женевското езеро. Но само докато видях Охридското! |
Будапеща 1999г. |  
Една от терасите в средновековната част на императорския дворец, който днес е приютил експозицията на Историческия музей. В началото на ІХ век недалеч оттук българите строят укрепление за своята северозападна граница. Снимка с ловен сокол – атракция в замък край Будапеща. Оказа се, че освен с ръкавица, добре е и да съм със слънчеви очила. Никога няма да забравя соколовия поглед! |
Хелзинки 2000 | 
Топлина и слънце в ранна пролет – основателен повод за радост и наслада. |
Талин 2000г.
|    Със сестра ми, Евелина, в почивка при покривите на Стария град. Историческият резерват Средновековен Талин е Списъка на ЮНЕСКО, но и в моя личен списък на любими места.
Балтийско море. То сякаш е по-малко братче на нашето Черно. По-светлосиньо, по-малко солено, по-спокойно и … по-малко страстно. Не обичам да ме снимат. Но обожавам да правя снимки на местата, където съм била. Имам слабост към залези. А над Балтийско море те са разтърсващо впечатляващи! |
Коринт 2004г |  Току що съм преодоляла и последната височина в огромната крепост Акрокоринт. В Гърция човек разбира предимствата на “птичия” поглед - той гарантира величественост на гледката
| Торино 2005г. | 
На слизане от манастира “Сент Мишел”. Италианците не се съмняват, че именно тук се разиграват събитията в “Името на розата” на Умберто Еко. А аз се чувствах като на поклонение и затова внимателно стискам скъпоценния плик с албума, който ще ме връща към това магично място. |
Лаго ди Комо 2005г. | 
В парка на прочутата Вила д'Есте. И тук, както навсякъде в Италия, осезателно чувстваш, че границата между минало, настояще и вечност е напълно условна. И трудно доловима! |
 Венеция 2006 г.
 На терасата на “Сан Марко” си дават среща пътища, стихии и епохи… Както някога в Константинопол…
Корсика 2009
 
На Корсика всеки може да чете от "Каменния архив" на Човечеството. Самотраки 2010   
Щастлива среща на шосето! Сред останките от храма, в който е идвал Свети Павел. В Гората на острова сякаш всяко дърво е природен феномен... Странджа 2011
 При соларните кръгове на светилището в местността Каменска бърчина край Малко Търново… Светлина и безвремие.
 Със сестра ми под велемощната сянка на дъб-столетник край село Заберново. Могъща тишина.
 В горите тилилейски край село Сливарово, на път за пещерата на Света Марина Огнена и Змеенога . Място дъхаво и злачно, обилно на зеленина и птичи песни.
Ломбардия 2011
 Сред загадките на Naquane National Rock Art Park, където и очите, и умът са в постоянното предизвикателство на знаците върху къмък от отдавна живелите… Капри 2012 
 Към най-високия връх на острова – Монте Соларо: качването пеша извисява човека до простора на птиците
|