Варианти на изписване на името в изворите: Moragvn, Omortag, Муртагонъ

    Омуртаг поема властта след смъртта на баща си – кан Крум. През 816г. сключва  30-годишен мирен договор с Византия и го спазва до края на живота си. При подписването на договора императорът се заклева по българския, а канът по християнския обичай.

    През 823 г. кан Омуртаг помага на византийския император Михаил ІІ в борбата му срещу узурпатора Тома, наречен Славянина. Година по-късно е принуден да изпрати войски на североизток по границата с хазарите. За тази война изворите са крайно оскъдни.

    В периода 824-829г. кан Омуртаг води продължителни преговори с франкския император Людовик /Луи/ Благочестиви за решаване на пограничния спор на северозапад: племената на абодрити и тимочани пожелават да се откъснат от властта на българите, най-вероятно заради централизаторската политика на кановете. Протаканията от страна на франките принуждават българския владетел да реши проблема “с огън и меч”. Така среднодунавските земи остават под контрола на българите до края на Първото българско царство /1018г./

    Кан Омуртаг предприема мащабна строителна дейност: възстановява от камък столицата Плиска, опожарена при нападението на император Никифор І Геник /811г./;  гради нови дворци /аули/. Големите строежи са ознаменувани с каменни надписи, подчертаващи владетелското самочувствие на от Бога поставения господар на българите. В подължение на политиката на предшестениците си, Омуртаг запазва атмосферата на религиозна толерантност в канството, като не щади единствено пленниците, склонни към организиране на заговори против властта му.

    Кан Омуртаг задълбочава процеса на централизация на  държавата като въвежда ново териториално деление. Начело на военно-административните области, наречени комитати, са поставени лично предани на владетеля боили – комити. Комитите вероятно влизат в групата на хранените хора – привилигированите да споделят трапезата на кана.
 
    Омуртаг умира при неясни обстоятелства и оставя трима синове – Енравота /Воин/, Звиница /Свиница/ и Маламир. По неизвестни причини го наследява най-малкият. Кан Маламир заповядва посичането на големия си брат, Енравота, заради отдадеността му на християнството.