Исторически извори

Основни исторически извори за времето на кан Омуртаг
 

  Кан сюбиги Омуртаг е от Бога архонт в земята, гдето се е родил. Обитавайки стана на Плиска съгради малък стан на Тича и премести там войската си срещу гърци и славяни. И направи изкусно мост на Тича заедно с малкия стан, и постави в този малък стан четири колони, а върху колоните два лъва. Нека Бог удостои поставения от Бога архонт, като гази /или да гази/ добре с крака си императора, докато тече Тича и докато…, като владее над многото българи и като подчинява враговете си, да проживее в радост и веселие сто години. Времето пък, когато се съгради /това/ беше по български сигор елем, а по гръцки 15 индиктион.
   Каменен надпис от с. Чаталар /сега Цар Крум/

   Кан сюбиги Омуртаг, обитавайки в своя стар дом, направи преславен дом на Дунава и по средата на двата преславни дома, като измер /разстоянието/, направи на средата могила и от средата на тази могила до стария ми дворец има 20 000 разтега и до Дунава има 20 000 разтега. Самата могила е всеславна и след като измерих земята, направих този надпис. Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Века роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомни за оногова, който го е направил. А името на архонта е Омуртаг кан сюбиги. Нека Бог да го удостои да проживее сто години.
    Надпис върху колона в църквата “Св. Четирдесет мъченици” в Търново

   Кан сюбиги Омортаг: Корс, копанът, беше мой храненик. Като отиде във войската, удави се в река Днепър. Той беше от рода Чакарар.

   Кан сюбиги Омортаг: Негавон, зера таркан беше мой храненик. Като отиде във войската, той се удави в река Тиса. Той беше от рода Кубиар.
       Възпоменателни надписи на кан Омуртаг

   “Той, император Лъв си послужил с техните обичаи, а те – с нашите и по този начин се доверили на взаимните си споразумения. Тогава можело да се види императорът на ромеите със своите ръце да излива на земята вода от чаша, да обръща собственоръчно конски седла, да се докосва до тройна юзда, да вдига трева нависоко и да се гордее с всички тия неща, а езичниците да се докосват с нечестивите си ръце до нашите божествени символи и да се кълнат в силата им.  Това не е ли сродно с безчовечността?…”
         Из “Житие на Никифор”, Дякон Игнатий

   “ /Кинам/: А тия разни, които вие почитате за богове, признавам за истински демони, както се научих от божественото писание, което казва, че всички богове на езичниците са демони. И ако ми изтъкваш слънцето и луната и ме принуждаваш да се чудя на велелепието им, слушай – и аз им се чудя, но ги имам за творения и слуги, и подвластни не само на бога, но и на нас, човеците. Защо създателят ги е произвел от нищо в нещо, за да служат нам, и ръководен от хубостта им, се издигам до оногова, който ги е създал…
    Обритаг не можал да понесе всичко това спокойно, но разгневен /какво друго можеше да се очаква от една варварска и кръвожадна душа?/, заповядал да го бият без милост. ”Не унижавай, казвал, нашите богове. Че тяхната сила е голяма, за доказателство служи това, че ние, като им се кланяме, покорихме цялата ромейска държава. Защото, ако твоят Христос беше истински бог, както казваш, без друго би се съюзил с вас, би ви запазил незаробени, защото му служите и му се кланяте…”
         Из “Житие на 15-те тивериуполски мъченици”, Теофилакт Охридски

    “Когато българският владетел Омуртаг научил какви и колко големи неща станали в Цариград, проводил пратеници при императора и му предложил военна помощ. Защото почти се изпълвало едно десетилетие от тридесетгодишния мир, сключен от император Лъв с тях. Императорът, ако и да сметнал, че това предложение заслужава голямо внимание, изтъкнал, че ония, които от толкова време са се въздържали от проливане на кръв, не трябва да погазват добрите си решения във войната срещу бунтовниците. Като им поблагодарил за усърдието, той ги изпратил с почести в страната им…”
          Из “Царе”, Йосиф Генезий


   “824. Българският владетел Омуртаг, под предлог уж да сключи мир, изпратил пратеници с писмо до императора. След като ги изслушал и прочел донесеното писмо, /императорът/ останал твърде основателно учуден от тази неочаквана постъпка.
    825. Когато след привършване на лова се завърнал там, императорът изслушал българското посолство. То било дошло, за да установи границите и пределите между франки и българи. А императорът, като изслушал българското посолство, отговорил на владетеля им, както намерил за добре, чрез писмо, изпратено по същите пратеници…
   827. Също и българите, като изпратили войска на лодки по река Драва, разорили с огън и меч славяните, които живеели в Панония, изгонили техните князе и им назначили български управители…”
        Из “Анали”, Айнхард