Слово за Аспата

 

   Откъс от романа - "Изкупление"

    "Пред  стените на външната крепост чакаше строена войската. Докъдето погледът стигаше, полето чернееше от пешаци и конници. Канът мина покрай всеки отряд, с ъпров оден от командващия го началник и под бурните акламации на войниците. Цялата околност ехтеше.
   Аспата беше поразена. Никога досега не беше присъствала на подобно зрелище, само беше се опитвала да си го представи. Но си признаваше, че въображението й е било твърде слабо. Цялата тази вихреща се мощ я опиваше и караше кръвта й лудо да играе. Едвам се стърпяваше да не препусне, за да догони белия ат на Омуртаг.
   Канът прие войската и шествието потегли към Мундрага. Аспата и Стасис заедно с Маламир съпровождаха кочията на жените от владетелското семейство. Възторжена от видяното, Аспата яздеше мълчаливо и с усмивка..." 

       

 





Свободно може да изтеглите
VIII глава от романа в PDF формат
  от тук: