Мира Крум - Доклади от обучителни семинари

Доклади от обучителни семинари

Доклади от обучителни семинари, организирани от Издателство " Анубис "

Банско, 2001г.

Иновационни подходи в обучението по История в ІХ клас според ДОИ

В предишни срещи вече е ставало дума, че нашият екип разглежда Историята в нейното единство – икономическа, политическа, културна и издигаме на подобаващото й се място Историята на всекидневието.
Ние приемаме също така, че културата е всичко онова, което е създал човекът т.е. всичко това, което не е природа.
Следователно – изучаването на История е изучаване на човека като творец, на културното му развитие. В този смисъл ние се радваме, че основният подход, който е приложен в новата програма по история и в ДОИ е цивилизационният. Много е важно веднага да подчертаем, че този подход не се опитва да чертае граници между цивилизовано и не-цивилизовано, не дели народите на културни и изостанали. Благодарение на него Историята заема полагащото й се място на основа на хуманитаристиката и благодатна база за изграждане на междупредметни връзки.
Наше дълбоко убеждение е също, че изучаването на История има смисъл само в пряката връзка между минало и настояще.
Ето защо сме се постарали да срещнем съвременния човек – нашите ученици – с човека на Новото влеме, да се докоснем до неговия живот в цялата му сложност, за да се види, че той е живял пълнокръвно както ние днес. Да стане ясно, че потокът на човешката история е единство на различия и носи в себе си кълновете на всяка нова епоха, а също и благодатната възможност потомците да се огледат в огледалото на предците си, за да се опознаят по-добре. Не на последно място нашият подход възпитава толерантност, а не нихилизъм и към миналото, и към настоящето.
За нас съвременното познание е невъзможно, ако то не се базира на контакт и обмен на информация между отделните науки, а значи и на тесния контакт между преподавателите специалисти, техния специфичен опит и умения. Тоест основна задача на всеки преподавател /независимо в коя област преподава/ е да успее да докаже на своите ученици, че обособяването на отделни учебни дисциплини цели само да подпомогне по-задълбоченото усвояване на знания, а не да ги накъса на отделни, несвързани части. Както и да разберат учениците, че разделянето на познанието на дисциплини е плод изключително на Новото време, в което информацията набъбва с такова темпо и достига такива размери, че може да бъде обхваната и систематизирана само в едно колективно, а не индивидуално усилие.
Или с други думи – междупредметните връзки /така дълбоко залегнали в новата учебна програма и в ДОИ/ са иманентно присъщи на обучението в училище, но те са невъзможни само на база програми и учебници. Главното условие е живият контакт между преподавателите в училище. Добре е да гледаме на училището като на една жива енциклопедия от хора. При това школото е нещо много по-богато от енциклопедията, защото дава възможност на едно място да се правят връзките между отделните дисциплини и така да се пораждат ново познание и идеи във времето и пространството.
Всички сме наясно, че на практика е невъзможно да се изучават ефективно проблемите на икономиката, на политиката, на културата без да се държи сметка, че те изискват обмен на знанията от всички учебни дисциплини и същевременно предлагат идеална възможност за съпоставки и анализ. И възловата роля на Историята в случая е, че като прилага в ретроспекция аналитичния метод, тя се явява смислов център на всички анализи и заключения. Така се осъществяват дълбоки и всеобхатни обобщения за развитието на цивилизацията и за умело решаване на проблемни ситуации с проекция в съвременността.

В този смисъл набелязващото се на пръв поглед хронологическо несъответствие между учебния материал например по История и Литература в ІХ клас, може от проблем да се трансформира в полезна възможност за трениране на трайност на знанията. Защото в ІХ клас се изучава епохата на Новото време по история, а в Х-ти - на база на тези знания, се анализират художествените произведения от епохата.
По същия начин стои въпросът и за връзката между Историята, Философията и Гражданското образование. Темите, които ние предлагаме, разглеждат генезиса и развитието на основните институции и структури в съвременното общество, акцентират върху етнически, социални и морални въпроси, върху отношенията между поколенията, върху проблемите на милитаризма, демокрацията, терора – все въпроси, които вълнуват съвременните млади хора и ги провокират към размисъл за съдбата на съвременната цивилизация.
Органична е връзката на обучението по История с преподаването на изкуства. Подходът, който ние сме приложили, ситуира художествените направления и стилове в тяхната социална среда и позволява, от една страна по-задълбочения им анализ, а от друга – по-пълното им вписване в общата култура на учениците. Ето защо ние препоръчваме нашия учебник като полезно помагало в преподаването на изкуства, както впрочем и при преподаване на всички останали хуманитарни дисциплини.
Връзката на обучението по История с това по География е неразривна в три направления. От една страна е невъзможно да се изучава История без пространствено ситуиране на проблематиката. От друга – съвременното състояние на отделните географски и икономически региони може да бъде по-добре разбрано само при базиране на знанията за тяхното развитие в миналото. Третата, много важна страна на връзката История-География конкретно за епохата на Новото време: именно тогава Земята е окончателно опозната, премахнати са “белите петна”, уточнени са картите, почти напълно е изяснена структурата на слънчевата истема, тогава започва и процесът на унификация на живота, която се отразява и в географския профил на отделните региони.
След детайлно запознаване с изискванията на новата учебна програма и ДОИ нашият екип приложи една съвсем различна /и почти непозната до този момент в обучението по История у нас/ концепция. Ние се постарахме не просто да разкажем събитията и да представим фактите от историята на Новото време, но да ги разгледаме и анализираме от позицията на една основополагаща според нас идея: технологиите са онова явление, което най-пълно разкрива духа на Новото време. Развитието на технологиите стимулира предприемчивостта на европееца, страстта му да се налага без да зачита традициите и обичаите на Другите. С други думи - технологиите са преди всичко начин на мислене, а значи и на поведение – рационално, прагматично – и определят цялостното развитие на европееца в Новото време, като дават отражение във всички направления на живота.
При запознаването си със структурата на нашия учебник вие вече сте забелязали, че темата за технологиите присъства в рубриката “Жалони” във второ ниво. Надявам се сега става ясно обаче, че този текст само надгражда и обобщава знания, получени в няколко последователни теми от първо ниво и препраща към множество други и в първо, и във второ ниво.
Какво имам предвид? Технологичният напредък и вкусът към знания на човека от Новото време са в процес на изясняване още от темата Промяната /Ренесансът/. Там се набелязват онези наченки на рационално мислене, които ще доведат по-късно до стремеж към научно и техническо откривателство. В темата за Великите географски открития този въпрос се доразвива като се акцентира върху последиците от завоеванието, което се основава до голяма степен на усъвършенстването на уредите за ориентиране, картите, навигацията. Темата за Реформацията на свой ред изяснява формирането на новата ценностна система на модерния човек, която стимулира динамичността и предприемчивостта като най-важно условие за натрупване на технологични знания и бързата им реализация. Епохата на Просвещението допълва тази картина с окончателното налагане на рационализма в познанието и превръщането на науката в основен двигател на човешкото равитие.
Като резултат от това в темата “Време на икономически подем е представена Първата индустриална революция от края на ХVІІІ и началото на ХІХ век, която води до налагането на едрото капиталистическо производство, оформянето на големите промишлени райони и индустриални центрове, формирането на новата обществена прослойка – пролетариатът. Усъвършенстването на технологиите през ХІХ и началото на ХХ век прераства в т.н. НТР и довежда до Втората индустриална революция, представена в темата “Машината променя света”. Следващите теми – “Страховете и надеждите на Европа” и “Световната война” илюстрират краха на европейското общество, което в навечерието на световния конфликт живее със самочувствието, че е в Прекрасната епоха на задоволеност и благополучие, във времето на безкрайните възможности на науката и техниката.
И така - тази поредица от уроци ние разглеждаме като СМИСЛОВА ВЕРИГА , изясняваща усъвършенстването на знанията и технологичния напредък на човечеството чак до наши дни. Текстът на “Жалони” е нейно обобщение и предоставя широки възможности за концентрирането в което и да е направление на явлението Технологии. Подобни смислови вериги в нашия учебник съществуват например по отношение еволюцията на мислене и на моралните ценности на хората на Новото време, или на развитието на техните политически идеи и т.н.
Към основните уроци в тези вериги естествено се добавят и други теми от първо и второ ниво. Така съдържанието на учебника преплита в единство процеси и проблеми, обединени от изложената по-горе основна концептуална идея. В същото време този подход освобождава преподавателя от задължителната необходимост да предаде всички теми , както и да изчерпва пълното съдържание на всяка една от тях.
Всичко казано дотук, според нас, предопределя и по-различен подход за практическа работа с учебника. Заучаването и разказването на текстовете на уроците от учениците е безмислено, а в някои случаи и невъзможно. Същото се отнася и до преподаването на темите в класическия вариант – разказ на учителя. Ние разглеждаме текста на урока като основа за анализ – писмен или устен. Така се реализира благодатната възможност учениците да се научат да четат, разбират и анализират проблемен текст, да извличат и обобщават информация от различни източници, да формулират свое мнение по важни въпроси. В този смисъл по-големият обем на уроците не препятства, а напротив - благоприятства изграждането на умението за анализ структуриране и синтез на информация – основа на всички бъдещи интелектуални занимания на учениците.
И тук ще дам пример с урока “Романтизмът”. Всеки опит този текст да бъде научен като се възпроизведе е обречен на провал. Представен под формата на есе, на пръв поглед изглежда разпилян и неясен. Но всъщност той има ясна схема и съдържа много конкретна информация, която учениците трябва да извлекат като подходят логически, и подредят. Така те се убеждават и постепенно се научават да възприемат Историята / и Живота/ като логическа последователност, която трябва да се анализира, за да се проумее.
Вече споменах, че ние разглеждаме обучението по история в неразривна връзка с обучението по Литература. Наш основен принцип е чрез текстовете, които предлагаме /урочни, “Отблизо”, документи…/, да подпомагаме работата по литература като представяме различни стилове и алгоритми за писане. Историческото есе се базира на същите принципи, както литературното. Ето защо умението на преподавателя да представя изучаваната проблематика интердисциплинарно най-добре личи в разработваните от учениците исторически есета. Те са великолепна възможност, но и истинско предизвикателство към оформящата се на базата на знания от всички учебни дисциплини писмена и обща култура на ученика.
Разработването на есета, на писмени проекти и участието в дискусии поставя учениците в ситуация на равноправни участници в процеса на историческото дирене и решаването на проблемни ситуции с проекция в съвременността. Наше дълбоко убеждение е, че този е уникалният шанс да мотивираме младите хора да анализират своята съвременност чрез опита на миналото, да работят в екип и да проявяват толерантност. Горещо препоръчваме на всички колеги да не пренебрегват тези възможности в своята работа.
В заключение ще посоча, че нашият екип подхожда по нов начин и към екологичната проблематика. И веднага искам да внеса едно важно уточнение. Ние схващаме екологията в нейния първоначален и най-широк смисъл на равновесие между природа, общество, човек и знание. Неслучайно за начало на учебника сме поставили речта на вожда Сиатъл. Тя е едновременно присъда и предупреждение към европейския стил на живот, който дълбоко /и може би непоправимо/ е наранил земното равновесие.
Припомням, че с развитието на технологиите, природата също става за европееца “другия”, както различния по светоусещане човек. В епохата на Новото време единният свят се разпада, разпада се и единният вътрешен мир на човека. Катастрофалните последици от това днес в глобален план изискват и революционни глобални решения. Ето защо историческият опит и знанията за съвременното екологично състояние на Планетата трябва да помогнат на младите хора, нашите ученици, да открият нови, нестандартни решения за оцеляването на света.

Видин, 2001г.

ТЕХНОЛОГИИТЕ И НОВОТО ВРЕМЕ

Междупредметните връзки в обучението по История

Връзката История – География

В предишни срещи вече е ставало дума, че нашият екип разглежда Историята в нейното единство – икономическа, политическа, културна.

Ние приемаме също така, че култура е всичко онова, което е създал човекът т.е. всичко това, което не е природа.

Следователно – изучаването на История е изучаване на човека като творец, на културното му развитие. В този смисъл ние се радваме, че основният подход, който е приложен в новата програма по История е цивилизационният. Благодарение на него Историята заема полагащото й се място на основа на хуманитаристиката и благодатна база за изграждане на междупредметни връзки.

Наше дълбоко учеждение е също, че изучаването на История има смисъл само в пряката връзка между минало и настояще.

Ето защо сме се постарали да срещнем съвременния човек /нашите ученици/ с човека на Новото време, да се докоснем до неговия живот в цялата му сложност, за да се види, че той е живял пълнокръвно като нас днес. Да стане ясно, че потокът на човешката история е единство на различия и носи в себе си кълновете на всяка епоха, а също и благодатната възможност потомците да се огледат в огледалото на предците си, за да се опознаят по-добре.

Подчертавам отново, че за нас съвременното познание е невъзможно, ако то не се базира на контакт и обмен на информация между отделните науки, а значи и на тесния контакт между преподавателите-специалисти. Тоест основна задача на всеки преподавател /независимо в коя област преподава/ е да успее да докаже на своите ученици, че обособяването на отделни учебни дисциплини цели само да подпомогне по-задълбоченото усвояване на знанията, а не да ги накъса на отделни, несвързани части.

Или с други думи - междупредметните връзки са иманентно присъщи на обучението в училище, но те са невъзможни само на база програма и учебници. Главното условие е живият контакт между преподавателите в училище.

Всички сме наясно, че на практика е невъзможно да се изучават ефективно проблемите на икономиката, на политиката, на културата, без да се държи сметка, че те изискват обмен на знанията от всички учебни дисциплини и същевременно предлагат идеална възможност за съпоставки и анализ. И възловата роля на Историята в случая е, че като прилага в ретроспекция аналитичния метод, тя се явява смислов център на всички анализи и заключения.Така се осъществяват дълбоки и всеобхватни обобщения за развитието на цивилизацията и за умело решаване на проблемни ситуации с проекция в съвременността.

В този смисъл набелязващото се на пръв поглед хронологическо несъответствие между учебния материал, например по история и литература /в ІХ клас/, може от проблем да се трансформира в полезна възможност за трениране на трайност на знанията. Защото в ІХ клас се изучава епохата на Новото време по история, а в Х-и - на база на тези знания, се анализират художествените произведения от епохата.

Тук бих искала да подчертая още нещо специално по отношение на литературата. Като основен принцип в нашия учебник заляга разбирането, че чрез текстовете, които предлагаме / урочни, “Отблизо”, документи…/ ние подпомагаме обучението по литература като представяме различни стилове на писане, алгоритми за писане т.е. учим учениците да пишат и анализират текст. Историческото есе се базира на същите принципи, както литературното. Ето защо умението на преподавателя да представя изучаваната проблематика интердисциплинарно най-добре личи в разработваните от учениците исторически есета. Те са великолепна възможност, но и истинско предизвикателство към оформящата се на базата на знания от всички учебни дисциплини обща култура на ученика.

По същия начин стои въпросът и за връзката между Историята, Философията и Гражданското образование. Темите, които ние предлагаме, разглеждат генезиса и развитието на основните институции и структури в съвременното общество, акцентират върху етнически, социални и морални въпроси, върху отношенията между поколенията, върху проблемите за милитаризма, демокрацията, терора – все въпроси, които вълнуват съвременните млади хора и ги провокират към размисъл за съдбата на съвременната цивилизация.

Органична е връзката на обучението по история с преподаването на изкуства. Подходът, който ние сме приложили ситуира художествените направления и стилове в тяхната социална среда и позволява от една страна по-задълбочения им анализ, а от друга по-пълното им вписване в общата култура на учениците. Ето защо ние препоръчваме нашия учебник като полезно помагало в преподаването на изкуства, както впрочем и при преподаване във всички останали хуманитарни дисциплини.

При подбора на темата за днешната ни среща ние се съобразихме с поставения акцент върху връзката История – География. В същото време решихме да поставим и свой акцент, който да представя една от основните нишки при разработването на нашия учебник – развитието на технологиите. Според нас технологиите са онова явление, което най-пълно разкрива духа на Новото време – епоха на експанзия, на необходимост от овладяване на нови територии в простарнството и в духовния свят. Развитието на технологиите стимулира предприемчивостта на европееца, страстта му да се налага без да зачита традициите и обичаите на Другите. С други думи - технологиите са преди всичко начин на мислене, а значи и на поведение – рационално, прагматично – и определят цялостното развитие на европееца в Новото време, като дават отражение във всички направления на живота.

При запознаването си със структурата на нашия учебник вие вече сте забелязали, че темата за технологиите присъства в рубриката “Жалони” във второ ниво. Надявам се сега става ясно обаче, че този текст само надгражда и обобщава знания, получени в няколко последователни теми от първо ниво, и препраща към множество други, и в първо, и във второ ниво.

Какво имам предвид? Технологичният напредък и вкусът към знания на човека от Новото време са в процес на изясняване още в темата Промяната /Ренесансът/. Там се набелязват онези наченки на рационално мислене, които ще доведат по-късно до стремеж към научно и техническо откривателство. В темата за Великите географски открития този въпрос се доразвива като се акцентира върху последиците от завоеванието, което се основава до голяма степен на усъвършенстването на уредите за ориентиране, картите, навигацията.

Темата за Реформацията на свой ред изяснява формирането на новата ценностна система на модерния човек, която стимулира динамичността и предприемчивостта като най-важно условие за натрупването на технологични знания и бързата им реализация. Епохата на Просвещението допълва тази картина с окончателното налагане на рационализма в познанието и превръщането на науката в основен двигател на човешкото развитие.

Като резултат от това в темата “Време на икономически подем” е представена Първата индустриална революция от края на ХVІІІ и началото на ХІХ век, която води до налагането на едрото капиталистическо производство, оформянето на големите промишлени райони и индустриалните центрове, формирането на новата обществена прослойка – пролетариатът. Усъвършенстването на технологиите през ХІХ и началото на ХХ век прераства в т.н. НТР и довежда до Втората индустриална революция, представена в темата “Машината променя света”. Следващите теми – “Страховете и надеждите на Европа” и “Световната война” илюстрират краха на европейското общество, което в навечерието на световния конфликт живее със самочувствието, че е в Прекрасната епоха на задоволеност и благополучие, във времето на безкрайните възможности на науката и техниката.

И така – тази поредица от уроци , която ви представих, ние разглеждаме като СМИСЛОВА ВЕРИГА , изясняваща усъвършенстването на знанията и технологичния напредък на човечеството чак до наши дни. Текстът на “Жалони” е нейно обобщение и предоставя широки възможности за концентриране в което и да е направление на явлението Технологии. Подобни смислови вериги в нашия учебник съществувт например по отношение еволюцията на мислене и на моралните ценности на хората от Новото време, или на развитието на техните политически идеи и т.н.

Към основните уроци в тези вериги естествено се добавят и други теми от първо и второ ниво. Конкретно по отношение на технологичния напредък в този смисъл трябва да посочим : Картите, Печатът, Енциклопедиите, Комуникациите, Емиграцията, Държавата, Утопиите, Периферията, Развлеченията и т.н. Тук е мястото да подчертая, също, че този подход към проблематиката нагледно илюстрира необходимостта от препратки към знанията по химия, физика, математика, информатика, биология.

И сега конкретно към географитята. Връзката с нея е неразривна в три направления. От една страна е невъзможно да се изучава история без пространствено ситуиране на проблематиката.От друга – съвременното състояние на отделните географски и икономически региони може да бъде по-добре разбрано само при базиране на знания за тяхното развитие в миналото. А в ІХ клас учениците вече имат основен запас от географски знания от прогимназиалния курс. Трета, много важна страна на връзката История-География, конкретно за епохата на Новото време: именно тогава Земята е окончателно опозната, премахнати са “белите петна”; уточнени са картите, почти напълно е изяснена структурата на слънчевата система; тогава започва и процесът на унификация на живота, която се отразява и в географския профил на отделните региони.

Ще започна най-напред с работата с карти. В нашия учебник те са органическа част от учебните теми и задачите за упражнение. Вече сте работили предполагам с картата за религиозното разделение на Европа след Реформацията. Нейният анализ не може да не предизвика размисъл за връзката между тогавашното развитие на континента и днешното икономическо и политическо състояние на тези райони. /Технологиите и протестантството/
От своя страна колегите географи могат да се базират на представените в картата исторически реалности, за да обосноват своя съвременен анализ. Така, мисля се потвърждава изказаното в началото на изложението ми твърдение за по правило интердисциплинарния подход към стопанска, политическа и културна проблематика.

Проблемите на демографията и урбанизацията също изискват комбиниране на знания по история и география. Ще дам само един пример: индустриалните революции довеждат до сериозни демографски промени в Европа и до няколко емигрантски вълни към Новия свят; тези исторически явления не могат да бъдат оставени без внимание при анализа на съвременното демографско състояние на съответните географски части.

По същия начин стои въпросът с изучаването на съвременните комуникации, инфраструктурата, ресурсите на света. Тяхното развитие, усъвършенстване и управление са исторически аргументирани от усъвършенстването на технологичната мисъл на европееца в епохата на Новото време. Ще дам отново само един пример: от средата на ХІХ век започва масовото изграждане на жп-линии в Европа. Този процес ангажира усилията на предприемачи и правителства, съсредоточава работна сила, променя търговския трафик, селищната система и стандарта на живот, ускорява икономическия растеж. Затова днес не можем да не отчитаме тези исторически дадености при запознаване със съвременното състояние на световната инфраструктура и комуникации.

Също и правилата на съвременните геополитика и геостратегия се изработват в продължение на векове. Ще си позовля да отбележа само, че всички военни конфликти, на които сме свидетели днес имат своята историческа аргументация най-често във времето на сблъсък между модерните колониални империи от ХІХ-ХХ век. А този сблъсък е и икономически, и политически.

В заключение ще се спра на екологичната проблематика. И веднага искам да внеса едно важно уточнение. Ние схващаме екологията в нейния първоначален и най-широк смисъл на равновесие между природа, общество, човек, знание. Неслучайно за начало на учебника сме споставили речта на вожда Сиатъл. Тя е едновременно присъда и предупреждение към европейския стил на живот, който дълбоко /и може би непоправимо/ е наранил земното равновесие.

Припомням, че с развитието на технологиите, природата също става за европееца “другия”, като различния по светоусещане човек. В епохата на Новото време единният свят се разпада, разпада се и еднният вътрешен мир на човека. Катастрофалните последици от това днес в глобален план изискват и революционни глобални решения. Ето защо историческият опит и знанията за съвременното екологично състояние на Планетата трябва да помогнат на младите хора, нашите ученици, да открият нови, нестандартни решения за оцеляването на света.

Варна, 2001

ПРИМЕРНА РАЗРАБОТКА НА УРОКА “ЕДИН НЕСПОКОЕН МИР” ОТ УЧЕБНИКА ЗА ІХ КЛАС ПО ИСТОРИЯ

При структуриране на учебника екипът ни прецени, че най-целесъобразно е въпросът за решенията на Виенския конгрес да бъде разгледан не в края на раздел “Революции”, а като начало на следващия – “Кълновете на съвременността”. И тук, както и при именуването на всички други теми и раздели, сме се постарали да подберем наименование, което в най-пълна степен отговаря на същността на разглежданата проблематика.
За нас времето след Виенския конгрес до средата на ХІХ век е период в който вече ясно се открояват “кълновете на съвременноста”. Сложната противоречивост на това време сме изяснили чрез представяне на светоусещането и особеностите във всекидневието на бюргера, атмосферата на Романтизма, основните схващания на либерализма, консерватизма, социализма, бурните икономически промени, довели до Първата индустриална революция. И като начало в тази поредица от теми представяме урока “Един неспокоен мир”, чрез който илюстрираме едновременното протичане на два противоположни процеса: единият аргументиран от правото на “легитимизма”, другият – от невъзвратимо провокирания стремеж на европейските народи към либерални реформи и национална самостоятелност. Естестевният резултат от протичането на тези процеси е революцията от 1848 година, когато дълго потисканите социални противоречия изригват в ожесточен сблъсък, но и когато революционните методи за обществени трансформации са сериозно дискредитирани за сметка на постепенни социални реформи и политически компромиси.
Според примерното разпределение, което ви предлагаме в Книгата за учителя, темата “Един неспокоен мир” е предвидена за разглеждане в рамките на един учебен час. Ние преценихме, че е по-целесъобразно да отделим по два учебни часа за “Светът на бюргера”, “Европейските политически модели” и “Романтизмът”, където са представени духовните и морални търсения на европееца в една твърде динамично променяща се действителност. Разбира се, право на всеки колега е да постави свои акценти при работата в този раздел.
Ето моето предложение за разработването на урока. Най-подходящо е той да протече като комбиниран. В първите 10 мин. чрез беседа учителят трябва да изясни пред учениците подтемите “Виенският конгрес” и “Реставрацията”. Работата тук се улеснява от факта, че в предшестващ час е направено обобщение на раздела “Революциите” и учениците биха могли без проблем да представят последиците от управлението на Наполеон за развитието на народите в Западна и Централна Европа. Много полезно би било да се използват и картите на стр. 132, където ясно личат прекрояванията на европейските граници през 1810 и 1815г. Великолепна художествена илюстрация на това е и карикатурата, съпровождаща урока и представяща “Танцуващия конгрес” /стр. 104/.
Основният въпрос, който учителят трябва да постави за разискване би могъл да бъде формулиран така: как се отразява наполеоновото управление върху развитието на Франция и подчинените народи? След като получи отговорите на учениците той трябва да представи новите реалности според решенията на конгреса. И изводите, които трябва да направи беседата, най-общо се свеждат до:
- с най-активното участие на Австрия и Русия в Европа са определени граници, които държат сметка единствено за политическото равновесие и легитимността и затова те ще са твърде несигурни пред перспективата на все по-разрастващото се национално движение
- Свещеният съюз е творение на империи, където националните противоречия и социалните проблеми са силно изострени, тоест проблемът за спазване на статуквото, определено от Виенския конгрес, е всъщност проблем за оцеляването на тези империи
- Решенията на Виенския конгрес не повлияват съществено върху очертаващата общоевропейска тенденция към търсене на пътища за демократизиране на обществото

Красноречиво доказателство на представените изводи е док. №3 след урока /стр. 100 – Мемоар на Метерних до Александър І/

Подтемата “За свобода и национално обединение” е подходящо да бъде разработена като самостоятелна работа на учениците в рамките на 20 минути. Те могат да бъдат разделени на две групи, като едната направи обзор на събитията в Европа, а другата на събитията в Англия. Задачата към двете групи може да бъде формулирана така: Представете под формата на кратък план доказателства за това, че в десетилетията след Виенския конгрес европейските народи търсят пътища за национално обединение и демократизиране на обществото.
Последните 10 минути от часа остават за анализ на самостоятелната работа. Обобщаващите изводи, които трябва да бъдат направени, а учениците да запишат могат да се сведат най-общо до:
- народите в подчинено положение правят опити за извоюване на самостоятелност и някои от тях успяват
- Франция мъчително се откъсва от абсолютизма на Бурбоните и водещо място в развитието й започва да играе промишлно-финансовата буржоазия, която все по-твърдо отстоява интересите си
- В Русия опитите за реформи са плахи и полвинчати, а либералните идеи са популярни само сред дворянството и интелигенцията
- В Англия усилията за радикални социални преобразувания са най-масово подкрепени, благодарение на продължителното постепенно усъвършенстване на паралментарната система

В заключение учителят е добре да подчертае, че в следващите теми ще бъдат представени политическите идеи, духовните търсения и икономическия просперитет на това търсещо нови пътища общество, в което основна фигура е бюргерът. Заслужава си също така да бъде поставен за обсъждане при работа с целия раздел въпросът: “Каква е цената на Виенския мир?” /Това е тема за дискусия, предложена във второ ниво на учебника/. / За домашна работа учениците е добре да получат задачата да отговорят писмено на въпрос № 5 след урока – “Открийте приликите и разликите между освободителното движение в Латинска Америка и войната за независимост в САЩ”.

Варна, 2001

ВАРИАНТИ ЗА РАБОТА С ИЗОБРАЖЕНИЯ В УЧЕБНИКА ПО ИСТОРИЯ ЗА ІХ КЛАС

Нашият екип разглежда работата с изображения като неразделна част от цялостното изясняване на изучаваната проблематика и незаменима възможност за по-плътно докосване до Човека от епохата на Новото време чрез анализ на неговото изкуство. Илюстративният материал в учебника – картини, рисунки, карикатури, плакати, снимки – е грижливо подбиран с цел представяне на най-характерните особености на художествените стилове, атмосферата и духа на Новото време.
Работата с илюстративния материал може да бъде елемент от процеса на преподаване на нов материал, вариант на обобщение и затвърждаване на знания, обект на съпоставителен анализ на стилове, както и етап от разработването на есе. Ще представя пред вас примерни варианти за реализация на тези възможности.

В раздел “Абсолютизмът” по примерното разпределение, което ви предлагаме, е предвиден час за обобщение. Работата в него може да протече така:
1. В рамките на първите десетина минути учениците получават задачата да представят най-характерните особености на Абсолютизма в политически, икономически и културен план. Възможно е това да стане чрез обособяването на три групи, които да работят в трите направления и да представят като кратък конспект твърденията си. Възможно е също така да се оформят групи , които да получат задачата да направят кратка характеристика на трите варианта на абсолютизъм – европейски, руски, османски. Друга възможност е обобщението да стане чрез попълване на таблицата на стр.64 в основния учебник.
2. В следващите десетина минути се анализират направените конспекти като се акцентира върху факта, че западноевропейският абсолютизъм е важен преходен етап към формирането на модерните национални държави. Подчертава се също така и водещото място на Франция в тогавашния културен живот. На тази база се откроява личността на крал Луи ХІV като емблематична за епохата.
3. Сега учениците получават задача да анализират двете изображения на Краля слънце, представени в учебника /стр.39-40/, като потърсят доказателства за така формулираното твърдение. Препоръчително е тук да се водят бележки в тетрадката за по-голяма стегнатост на изложението. С цел пестене на време е добре едната половина от класа да работи с картината от въвеждащата страница на раздел Абсолютизъм, а другата с картината на Аполон в колесница. / за около 10 минути/
4. Финалната част на урока е съсредоточена върху представяне на резултатите от направения анализ. Тук се очаква учениците да са успели да открият доказателства за твърдения, свеждащи се най-общо до:
І. Представянето на Луи ХІV като бог Аполон е внушителна реализация на идеята за Краля слънце и божествеността на неговата власт; ярък пример за това, че Класицизмът често търси вдъхновение в сюжети от Античността.
ІІ. Портретът в цял ръст на владетеля акцентира върху величието и изискаността на Луи като извежда на преден план най-подходящите за това елементи – осанка, меч, пищна наметка, изящни крака в елегантни пантофи.

5. Добро продължение на работата в този учебен час би било задаването на писмена домашна работа на учениците за разработване на есе. Чудесна възможност за това дава представената във второ ниво на учебника картина /стр.19/, изобразяваща Луи като римски военачалник в своя лагер. Учениците биха могли също така сами да потърсят подходящо заглавие на картината.
Тук е добре учениците да бъдат улеснени с подходящи отправни въпроси за размисъл: 1/ Защо е избрана ролята на римски военачалник? 2/ Защо е предпочетен моментът на почивка в лагера? 3/ Защо шлемът е в ръцете на шута, а на главата е пищната перука? 4/ Защо платното е с така дълбока перспектива?

По преценка на преподавателя първата част на урока / извеждането на характеристиките на абсолютизма/ може да бъде реализирана като предварително зададена домащна работа на учениците. Така ще се освободи повече време за практическата работа с изображенията и могат още в клас да се набележат опори в подготовката на есето.

Възможен е и вариант на работа, който реализира урока в обратен план:
1. Учениците подготвят вкъщи бележки върху двете картини в учебника и ги обсъждат в клас
2. Обобщение на този анализ е извеждането на Луи ХІV като емблематична за Абсолютизма фигура. Следва изясняването на различията между трите вида Абсолютизъм
3. В заключение се прави обобщаващият извод, че западноевропейският абсолютизъм е важен преходен етап към съвременната национална държава.

Аналогични варианти на така представената схема на обобщителен урок за Абсолютизма могат да да бъдат разработени и по отношение на една друга безспорна историческа личност от Новото време – Наполеон Бонапарт.
Ще си позволя да предложа на вашето внимание само няколко разсъждения като отправна точка за размисъл в тази насока:
1. У Наполеон се съчетават образите на всички важни типажи на революционната епоха – офицер от националната армия, революционер, патриот, якобинец, диктатор, талантлив държавник, победоносен военачалник, превратаджия, победител, изгнаник.
2. В основния учебник етапите от политическата кариера на Наполеон са великолепно илюстрирани /стр. 94-/ и дават чудесна възможност за изследване на характеристиките на френският национализъм , който тържествува в цяла Европа – връщане към римската държавна традиция, съюз с Католическата църква, експанзия, аргументирана от революционните национални идеали.

3. Проследяването на политическата кариера на Наполеон като организатор на преврата срещу Директорията, първи консул, император и завоевател може да намери своя естествен завършек в образа от картината на Жан-Луи Давид “Наполеон при прохода Сан Бернар”. Тук учителят би могъл да провокира учениците да разсъждават върху проблема за Победителя като потърсят паралели във всички изучавани до този момент епохи, а и в нашата съвременност. /Как би изглеждал например днешният победител?/

4. Образът на Наполеон от картината на Давид може да бъде поставен на вниманието на учениците и в началото на евентуален урок за обобщение на темата Революции или като въведение на урока “Европа под звездата на Наполеон”.

…………………………………………………………………….
Сега ще представя пред вас вариант за използване на карикатури при затвърждаване на знания, придобити в часовете.
В практическите задачи след раздела “Светът на националните държави” е представена за анализ карикатура /стр. 180/, свързана с обединението на Италия. Разгледана паралелно с карикатурата от второ ниво – Бисмарк като германски воин от Античността /стр. 47/ и огледалното изображение на император Франц Йосиф /стр.163/, илюстриращо сполучливо дуалистичния компромис в Австрийската империя , тя дава оригинална възможност за представяне на специфичните пътища за решаване на националния въпрос във всяка от трите държави. Веднага бих искала да подчертая, че в подкрепа на разсъжденията около Гарибалди и Виктор Емануил може да се ползва текстът на рубриката “Отблизо”/стр. 161/, където се представя компромисът, направен от Гарибалди в името на Обединена Италия. Въпрос на избор на преподавателя е дали ще насочи вниманието на учениците към трите изображения още в началото на работата по темата или на основата на получените вече знания, ще постави задача за техния анализ. Тук е мястото да отбележа, че при по-сетнешното запознаване със събитията около българската независимост от 1908 г. е удачно да се ползва анализа на френската карикатура по този повод /стр . 226/, с позоваване на тройния паралел.

……………………………………………………………………

При предлагането на варианти за работа със снимковия материал ще дам примери от българската история. Тук си позволявам да подчертая, че в нашия учебник българската история е органично вплетена в общобалканската и общоевропейска проблематика с цел адекватно ситуиране в епохата на Новото време.
В галерията /стр.157/ след раздела “Новото време на Балканите” е предложена снимка на Серската българска община. Във второ ниво на учебника в рубриката “Феномен” е включено есе /стр. 36/, представящо делника в българския възрожденски град. При оформянето на характеристиката на българското възрожденско общество би било удачно, след анализа на текста на есето, учениците да получат задачата да открият основните типажи в българския възрожденски град на снимката.
И още един пример: като илюстрация популярните в края на ХІХ и началото на ХХ век пощенски картички, станали модерни и в България, в урока “Всекидневието” е представена снимка /стр. 221/ на млада красавица. Интересна за учениците задача би било да направят сравнение между тогавашните и днешните представи за женска красота, стил и изисканост. Пак на основата на пощенските картички могат да бъдат потърсени и сравнения между тогавашната представа за “семейно щастие”и отношението на съвременния човек към семейните ценности.

………………………………………………………………………

В края на ХІХ и в началото на ХХ век – времето на Щастливата епоха, европейското общество живее в атмосфера на доволство и разочарования, на все по-нарастваща агресивност и самотност, на бърз технологичен напредък и душевен смут. Сложната противоречивост на това време е представена в обобщен вид в урока “Страховете и надеждите на Европа”. Трайното осмисляне на тази проблематика обаче е невъзможно без специално внимание върху произведенията на изкуството, илюстриращи, характерните художествени стилове. Безмислено е също така наизустяването на имената на основните направления в изкуството без илюстрирането на техните особености по отношение на композиция, цвят, форма. Ето защо препоръчваме самостоятелен анализ на възможно по-голяма част от съпътстващите темата картини и плакати, но след внимателно проучване на схемата на стр. 238.
В тази връзка искам да спра вашето внимание и на още нещо. Предложената в края на всеки раздел рубрика Галерия дава благодатна възможност за детайлно вглеждане в особеностите на изобразителното изкуство в съответното време, а значи и за доближаване до мисленето и светоусещането на тогавашните хора.
Ето защо изключително ценно би било Галериите да бъдат подлагани на сравнителен анализ. Например Галерията от раздел Абсолютизъм да да се сравни с тази от раздел Кълновете на съвременността. Така като сравняват сюжета, композицията, персонажите, цветовата гама учениците ще могат сами да набележат характерните особености в стила на Класицизма и Романтизма. Оригинален вариант на подобно изследване би се получил ако в края на учебната година се подготви съвместен урок по история и изобразително изкуство и се проследи еволюцията на цветове, форми, сюжети от началото на Новото време до началото на Съвременността.

Варна, 2002

Вариант за урок –упражнение по темата “Първа световна война”

Представям пред вас разширен вариант на урок-упражнение за работа с исторически извори по темата “Първа световна война”. Подчертавам предварително, че всеки един от елементите на упражнението може да бъде използван самостоятелно в рамките на друг учебен час – за нови знания, комбиниран, писмено упражнение, или като задача за домашна работа. В предложението си изхождам от факта, че става въпрос за финална тема от учебника за ІХ клас, тоест учениците вече са тренирали умението за анализ на исторически извори.
В началото на урока учителят представя предстоящата работа:
- обяснява, че класът ще бъде разделен на три групи /екипа/;
- определя, че екип І ще работи с документи от навечерието на войната /стр.67, ІІ ниво/, екип ІІ ще работи с документи от хода на войната /стр.242-243/, екип ІІІ ще работи с документи от края на войната /стр247/;
- припомня задължителното изискване да се спазва алгоритъма за
    анализ на исторически извор, представен в началото на учебника /стр.6/;
- поставя изискването точка 3 на алгоритъма да бъде изпълнена за всеки извор чрез извеждане на ключови изрази, характеризиращи най-точно смисъла на документа;
- записва на дъската или раздава на листове въпросите, на които
     учениците трябва да отговорят при анализа на документа
- записва на дъската или раздава на листове хронологията на
      събитията в края на юли 1914 г.
- регламентира времето за работа и представяне на резултатите

Полезно би било учителят да въведе учениците в упражнението с впечатляващ визуален акцент. Подподящо е например да се припомни плакатът на Алфонс Муха /стр.236/ или картината “Колоездачи в Булонската гора” /стр.235/ като се подчертае, че Световната война взривява спокойствието на “Щастливата епоха”. В моята работа аз използвам албум от експозиция с восъчни фигури в Париж, която представя забележителните успехи на френския интелектуален елит в навечерието на войната.
Въпроси – екип І:
1. Какви са предложенията на двете страни в конфликта и защо не се стига до компромис?
2. По какъв начин фактът, че една страна е Велика сила се отразява при определянето на нейната позиция по международните проблеми?
3. Кой от двата блока, според вас, има по-голяма вина за започването на конфликта?
Въпроси - екип ІІ
1. Защо Германия определя като главни свои врагове Англия и Франция?
2. Как тълкувате израза “вековни стремежи на Русия”?
3. Защо спогодбата между България и Германия е тайна?
Въпроси - екип ІІІ
1. Срещу кого е “сподавил недоволството си” българският народ? Каква позиция е трябвало да заеме, според Малинов, България по време на войната?
2. Кои принципи трябва да залегнат в следвоенното устройство на Европа според Уилсън?
3. Кой основен принцип в българската позиция по отношение на Македония е застъпен в документа?

Примерни резултати от работата на екип І
док. 1
- авторите са официални дипломатически представители на Германия, непосредствени участници в събитията;
- изворът е официален документ, типичен за дипломатическата практика
- има точна датировка
- разпространен е в навечерието на войната с цел изясняване на германската позиция по повод австрийския ултиматум към Сърбия
- ключови думи и изрази: пропаганда за Велика Сърбия; заплаха за сигурността и целостта на Австро-Унгария; запазване на статута на Велика сила чрез прилагане и на военни мерки; Германското правителство горещо желае конфликтът да бъде локализиран; намесата на друга сила ще предизвика непоправими последици
- документът е достоверен тъй като изразява официална държавна позиция

док 2.
- Авторът е император на Германия
- документът е телеграма, тоест част от личната кореспонденция на владетеля
- има неофициален характер
- има точна датировка
- телеграмата е изпратена във връзка с мобилизацията на руската армия
- отказ от отговорност за ужасните бедствия, които заплашват цивилизацията; дружбата с Русия е свещена; Русия може да спаси мира в Европа като прекрати военните приготовления
- документът е достоверен и представя част от неофициалните сондажи около избухването на войната
док. 3
- авторът е император на Русия
- документът е телеграма, тоест част от личната кореспонденция на владетеля
- има неофициален характер
- има точна датировка
- телеграмата е изпратена във връзка с ултиматума на Австро-Унгария до Сърбия
- австро-сръбският конфликт да се постави пред международния съд в Хага; Германия да прояви благоразумие
- документът е достоверен и представя част от неофициалните сондажи в началото на войната

док. 4
- авторът е император на Русия
- документът е телеграма, тоест част от личната кореспонденция на владетеля
- има неофициален характер
- има точна датировка
- телеграмата е изпратена във връзка с германския ултиматум до Русия и Франция
- Русия ще заеме изчаквателна позиция ако Австро-Унгария признае, че конфликтът със Сърбия е от общоевропейско значение; Великите сили да решат общо удовлетворението за Сърбия
- Документът е достоверен и представя част от неофициалните сондажи в началото на войната

Док. 5
- авторът е външен министър на Великобритания
- изворът е парламентарна реч, официален документ
- има точна датировка
- речта е произнесена по повод навлизането на германските войски в Белгия
- Англия трябва да се намеси във войната, за да може да отстоява своите интереси след приключването й
- Документът е достоверен и представя позицията на Великобритания в началото на войната
Отговорите на въпросите трябва най-общо да се сведат до:
1. Антантата иска свикване на международна конференция за решаване на конфликта Австро-Унгария - Сърбия. Германия настоява за локализиране на конфликта и наказване на Сърбия.
2. Интересите на Великите сили не могат да бъдат накърнявани. Положението в света след войната зависи от тяхното участие в конфликта.
3. И у двете страни няма искрено желание за запазване на мира. Позицията на Централните сили е по агресивна.
Примерни резултати от работата на екип ІІ:

Док 1
- авторът е външен министър на Прусия
- документът е мемморандум, представя официалната позиция на Германия
- има точна датировка
- издаден е след контранастъплението на англо-френските войски на Западния фронт
- Англия е врагът, който засяга жизнените интереси на Германия и с нея трябва да бъде свършено; Франция трябва да бъде отслабена, за да не подготвя заговори срещу Германия
- Изворът е достоверен и представя официалната германска позиция в края на 1914г.

Док 2
- авторът е министър на външните работи на Русия
- документът е писмо /телеграма/ и има официален характер
- има точна датировка
- издаден е след провала на Дарданелската операция
- съдбата на проливите трябва да бъде решена окончателно съобразно вековните стремежи на Русия; териториите до линията Мидия-Енос трябва да преминат в границите на Русия
- Изворът е достоверен и разкрива руските амбиции по отношение на Проливите и Цариград

Док 3
- авторите са упълномощени представители на Германия и България
- документът е тайна спогодба и има официален характер
- има точна датировка
- издаден е в навечерието на българското участие във войната
- Германия гарантира на България анексията на територии, присъединени по Букурещкия договор към Сърбия; при намеса на Румъния или Гърция Германия ще се съгласи България да анексира територии, загубени според Берлинския договор и Букурещкия мир.
- Изворът е достоверен и разкрива тайните договорености между България и Германия в навечерието на българското участие във войната
Отговорите на въпросите трябва най-общо да се сведат до:
1. Англия и Франция са основните съперници на Германия при утвърждаването й като Велика сила
2. Това е поредният етап от развитието на Източния въпрос
3. Анексирането на територии на Румъния и Гърция е хипотетично

Примерни резултати от работата на екип ІІІ

Док 1
- авторът е политически лидер, министър-председател на България в края на войната
- документът е откъс от книга на Малинов, тоест има характер на мемоари и няма официален характер
- няма точна датировка
- коментира събитията от Първата световна война от позицията на един съглашенофил
- България сподавя чувството на дълбоко недоволство спрямо тези, които я на реждат не до онези, с които тя иска да сподели рисковете на войната; българите се бият геройски
- Документът е достоверен, понеже представя позицията на политик, непосредствен участник във събитията, но е задължително съпоставянето му с други документи

Док 2
- авторът е президент на САЩ
- документът е декларация, тоест има официален характер
- има точна датировка
- явни договри без тайни съглашения; автономно развитие на народите; икономическа независимост и териториална цялост на всички балкански държави
- документът е достоверен и представя американската позиция за следвоенното устройство на Европа

Док. 3
- авторите са членове на ИК на Македонските братства
- документът е мемоар, има официален характер
- няма точна датировка
- издаден е по повод свикването на мирната конференция в Париж
- македонското население предпочита независима Македония пред дележа й между съседните държави; да се присъедини Македония цяла и неделима, към общото Отечество България
- документът е достоверен

Отговорите на въпросите трябва да се сведат най-общо до:
1. Българите са сподавили недоволството си към Царя и германофилското правителство на Радославов. България е трябвало да заеме изчаквателна позиция.
2. Европа трябва да бъде устроена според принципите на свободата в икономически и политически план
3. Отстоява се принципът за неделимост на Македония, установен още със създаването на ВМОРО.

В обощение учителят прави оценка на работата на учениците, като посочва основните слабости. Поставя също и въпрос за изготвяне на хипотеза: дали принципите, залегнали в Декларацията на Уилсън ще намерят реализация на Парижката конференция? Този въпрос може да бъде поставен и като домашна работа за писмена разработка с представяне на подходящи аргументи.
Добър финал на упражнението е акцентирането върху текста на рубриката “Отблизо” на стр. 245, в който авторът изразява ясна позиция за истинските причини за “самоубийството на Европа”.

Хронология на събитията от началото на войната:
28 юни – атентат в Сараево
23 юли - ултиматум на Австрлия до Сърбия
28 юли – война между Австрия и Сърбия
30 юли – руска мобилизация
31 юли - германски ултиматум до Русия и Франция
1 август – германска мобилизация, война между Германия и Русия
2 август – френска мобилизация, френско-германска война
3 август – нападение над Белгия
4 август – английско-немска война
5 август – руско-австрийска война

Въпроси – екип І:
1. Какви са предложенията на двете страни в конфликта и защо не се стига до компромис?
2. По какъв начин фактът, че една страна е Велика сила се отразява при определянето на нейната позиция по международните проблеми?
3. Кой от двата блока, според вас, има по-голяма вина за започването на конфликта?

Въпроси - екип ІІ
1. Защо Германия определя като главни свои врагове Англия и Франция?
2. Как тълкувате израза “вековни стремежи на Русия”?
3. Защо спогодбата между България и Германия е тайна?

Въпроси - екип ІІІ
1. Срещу кого е “сподавил недоволството си” българският народ? Каква позиция е трябвало да заеме, според Малинов, България по време на войната?
2. Кои принципи трябва да залегнат в следвоенното устройство на Европа според Уилсън?
3. Кой основен принцип в българската позиция по отношение на Македония е застъпен в документа?

Варна, 2002

ПРИМЕРНА РАЗРАБОТКА НА УРОКА “ИЗТОЧЕН ВЪПРОС” ОТ УЧЕБНИКА ПО ИСТОРИЯ ЗА ІХ КЛАС

Темата за Източния въпрос е поредната красноречива демонстрация на основните принципи, заложени при разработването на нашия учебник - базирани на Учебната програма и на представената пред вас на миналата среща наша концепция.
Преди всичко проблематиката около Източния въпрос представя преплитането на общоевропейската /и световна/ история с тази на Източна и Югоизточна Европа и със съдбата на българите. Самостоятелното разглеждане на този въпрос с неговите геополитически, геостратегически и дипломатически нюанси позволява множество ретроспективни препратки, както и аргументирането на позиции относно днешните исторически реалности.
От гледна точка на основната концепция на нашия учебник става въпрос за тема – елемент от смисловата верига, която изяснява развитието на политическите идеи на Новото време с проекция в съвременността: Реформация – Абсолютизъм /дял/ - Просвещение – Един неспокоен мир – Европейски политически модели – Източен въпрос – Проблемите на Великите сили – Съюзи и раздори в голямата политика – Войната на Балканите – Световната война, а към това и елементите от второ ниво – Държавата, Империята, Периферията, Дипломацията, Националният идеал, Балканизация на Балканите. Тя е неотменен елемент и от изясняването на идеите на национализма, чиято еволюция може да се проследи в смисловата верига: Абсолютизмът /дял/ - Революциите /дял/ - Един неспокоен мир – Европа в пламъците на революциите- Новото време на Балканите /дял/ - Националните държави / дял/ - Войната на Балканите – Световната война, заедно с Държавата, Периферията, Трудната независимост, Империите, Националният идеал, Балканизация на Балканите, Емиграцията.
Темата “Източният въпрос “ е в началото на дела “Новото време на Балканите”. Подобно на урока “Един неспокоен мир”, който разгледахме обстойно миналия път, в този случай също става дума за въвеждащо проблемно поставяне на въпрос, чиито характаристики ще се задълбочават и детайлизират в останалите уроци на дела, а по-нататък в смисловата верига задължително ще се налага връщане към възела от противоречия, които той заплита. С други думи, доброто познаване на същността и значението на проблема за Източния въпрос гарантира добро ориентиране на учениците в политическите явления и процеси в Европа в периода ХVІІІ – ХХ век, разширява диапазона им на анализ по отношение на балканските събития като проекция на общоевропейските и прави по- лесно ориентирането им в днешното състояние на световната политика.
Така се набелязва и осъществява приемственост с учебния материал от Х и ХІ клас, подпомага се подготовката на важни теми от бъдещата матура и се засягат гранични проблеми с преподаването по Гражданско образование, География, Философия, Литература. Във всеки случай, двете нива на нашия учебник гарантират сигурна възможност за множество варианти на поднасяне на темата, както и за позоваване на нея при разработка на множество други уроци.
В примерното разпределение, което ви предлагаме в книгата на учителя, сме предвидили един учебен час за разработване на темата в непрофилираните паралелки. Ще представя пред вас вариант на разработка на този урок, като паралелно с това ще давам идеи и за възможни подварианти на отделни части от него.
Подтема І. Ябълката на раздора /15 минути/
Както сме набелязали в Книгата за учителя, една от основните цели на този урок е да изясни същността на историческото явление Източен въпрос. И най-подходящо е това да стане чрез беседа. Може да се тръгне оттам например, че става въпрос за Гордиев възел от противоречия, които преплитат интереси на Великите сили, Османската империя и подвластните народи, а учениците да получат задачата да се опитат да формулират тези възможни противоречия на база на досегашните си знания.
Подпомагащи въпроси тук могат да бъдат: Какви са отношенията между християнския Запад и установилата се в Европа Османска империя? Какво е мястото на Русия в международните отношения през ХVІІІ век и значението й за православните народи под османска власт? Как кризата, набелязваща се в Османската империя към края на ХVІІ век, променя отношението на Запада към нея?
В крайна сметка, с участието на учителя, трябва да се откроят няколко важни характеристики:
съществуват различни мнения за началото на Източния въпрос; той най-общо се изразява в търсене на решения за съдбата на Османската империя;
едновременно засяга отношенията Велики сили – Османска империя, Османска империя – подвластни народи, отношенията на подвластните народи помежду им;
формално приключва с Първата световна война, но последиците му се явяват и до днес в международните отношения.
Варианти за разработване на тази първа подтема са: предварителното задаване на учениците на задачата да потърсят в справочната литература определение на Източен въпрос, което да бъде коментирано в клас ; предварителното запознаване с подтемата “Ябълката на раздора” и нейното коментиране в началото на часа.
Подтема ІІ. Преломният ХVІІІ век
Подтема ІІІ. Двубоят Англия – Русия /15-20 минути/
Удачен вариант за разработането на тези подтеми е задаването им за самостоятелна работа в клас на учениците. Класът се разделя на две групи. Първата изяснява руската позиция по Източния въпрос по времето на Петър І и Екатерина Велика; втората – позицията на Великите сили по въпроса през ХІХ век. Добре би било основните твърдения, които ще представя всяка група, да бъдат писвено формулирани в тетрадките на ученциците. Набелязаните твърдения трябва да се сведат най-общо до следното:
- Русия преследва своите стратегически интереси в Черно море като се позовава на мисията си на православен покровител и използва освободителните стремежи на подвластните народи за атака срещу Османската империя
- Проектите на Русия за териториално разпределение на евентуално освободените земи не се съобразяват с етническите реалности на Балканите
- През ХІХ век Великите сили утвърждават принципа за запазване на целостта на Османската империя като слаб и манипулируем съсед, за да неутрализират Русия и за да
възпират освободителните движения на балканските народи
Обобщавайки представените твърдения на учениците, учителят трябва да акцентира върху принципа на статуквото, което се установява в политиката ва Великите сили по отношене на Османската империя през ХІХ век и сигурните препятствия, които ще се появят в национално-освободителното движение и на българите в тази връзка.
Друг по-усложнен, но и по-интересен вариант за разработването на тези две подтеми е чрез анализ под ръководството на учителя на исторически извори 1 и 2 след урока. Работата може да протече така:
1. Учениците получават задачата да анализират откъса от доклада на княз Чарторийски до Александър І като отговорят на въпроса: какви са аргументите на Русия за изоставяне на активната военна политика от времето на Екатерина /изучавана вече в урока Северната империя/ спрямо империята? Изводът, който може да се направи тук, се свежда най-общо до следното: за Русия е най-целесъобразно да поддържа съществуването на слабата държава на османците, едновременно с авторитета си на православен покровител.
2. Учениците получават задачата да анализират Собственоръчните бележки на император Николай І и да отговорят на въпроса: чии интереси защитават те? Отговорът трябва да съдържа най-общо тезата, че териториалното разпределение в документа се съобразява с идеята за поддържане на равновесието на силите в Югоизточна Европа и Мала Азия. Учителят би могъл да предложи сравнение с плановете на Екатерина ІІ за границите след договора от Кючук Кайнарджа и да акцентира върху липсата на всякакво съобразяване с интересите на подвластните народи както у Русия, така и у останалите Велики сили. Тук е подходящо също да се подчертае, че тази политика допълнително задълбочава противоречията между балканските народи, базиращи се териториалните претенции помежду им.

Подтема ІV. Нежеланите победители /10 минути/
В кратко изложение учителят маркира освободителните действия на балканските народи като акцентира върху това, че те са пряк резултат от развихрящото се под влияние на европейския национализъм националноосвободително движение. Подчертава също така, че под въздействието на европейското обществено мнение правителствата на Великите сили са принудени да признаят създаването на балкански държави върху териториите на покровителстваната империя. В обощение набляга на заключението, че практиката Великите сили да се месят в политическия живот на Балканите не е прекратена с изчезването на Османската империя след Първата световна война и че съвременните политически реалности са красноречиво доказателство за това.
Домашна работа
Като домашна работа учениците получават задачата да анализират документ 3 от учебника, като сравнят направените от него изводи с текста на подтема V от урока. В началото на следващия час от децата се очаква да са успели да аргументират потвърждение на обощението на учителя в края на урока.
Разработването на темите от раздел “Новото време на Балканите” в профилираните паралелки, предполага основен акцент там да е въпросът за ролята на Великите сили в развитието на Ориента. Ето защо ние сме предвидили такава тема за дискусия във второто ниво на учебника. Изключително полезни при подготовката на дискусията могат да бъдат текстовете на “Жалони” – Държавата, Периферията, Дипломацията, Националният идеал. Те ще позволят да се формулират по- ясно позициите на основните опоненти “за” и “против” положителната /или отрицателната/ роля на Великите сили в изграждането на съвременни демократични национални държави. Възможно е също така /както вече е ставало дума/ информацията от “Жалони”, например от “Периферията”, да бъде поставена на обсъждане в обучението в основния курс, като й се отдели самостоятелен втори час и се потърси мнението на учениците за съвременните измерения на понятието периферия.
Примерни аргументи за участие в дискусията Ролята на Великите сили в Ориента могат да бъдат:
- Положителна
източник за разпространение на идеите на Новото време;
образец за демократични реформи в Османската империя;
стимул за националноосвободителното движение;
мерило за цивилизованост и пример за демократичност;
модел и идеал за изграждането на модерни национални държави на Балканите.
- Отрицателна
задълбочават противоречията между балканските народи;
налагат политически граници, източник на постоянни териториални спорове;
използват балканските народи като инструмент за реализиране на собствените си политически интереси;
грубо се намесват във вътрешните дела на младите балкански страни в миналото и днес.

В заключение бих искала да подчертая, че знанията, получени при разглеждане на проблематиката около Източния въпрос, ще са изключително полезни при разработването на темите за Централна, Източна и Югоизточна Европа, за национализма, световните войни европейската и световна интеграция в Х клас. Изясняването на възрожденската и новата българска история в ХІ клас също ще се базира на тези знания.