“Защо?”  към всички

Стачката на колегите учители, която вече цяла седмица е сред водещите новини в медиите, провокира у мен отправяне на серия от въпроси “Защо?” към различни групи в нашето общество. Реших да ги задам на глас, защото все още имам надежда, че ще бъдат чути.

 Защо, уважаеми студенти, не направихте усилие да подкрепите своите доскорошни учители? Не са ли те, които ви подготвяха за висшето училище? Не са ли те, които събуждаха у вас интерес към знанието, където ще се задълбочавате? В началото на прехода ние, днешните учители и тогавашни студенти, отлагахме изпити и защити на дипломни работи, за да не пропуснем митинг и успяхме да придвижим промените в страната. Кой ще обучава вашите деца след десетина години... Или вие живеете с мисълта, че няма да останете дълго тук?!...

 Защо, драги университетски преподаватели, не подкрепяте учителите? Не са ли те тези, които обучават вашите бъдещи студенти? Или за вас е по-важно да запазите порочната система на частните уроци, като обвинявате средното училище в неспособност да подготвя качествено младежите за Университета?...

 Защо, дами и господа журналисти, писатели, художници, артисти и всички други работещи в областта на културата не подкрепяте учителите? Нима не съзнавате, че без тяхната отговорна работа обществото ни ще се превърне в сбирщина от същества без всякакви духовни интереси, за които жълтата преса и автобиографията на Азис, гарнирани с порно във всякяква форма ще са върховно постижение... За кого ще творите след време вие?...

 Защо, уважаеми популярни български интелектуалци, които всеотдайно подкрепяхте предизборните усилия на някои от действащите държавници сега отминавате с мълчание борбата на учителите? Нима тяхната кауза е по-малко духовна или патриотична? Или просто от нея не следват държавни отличия и други по-материални изгоди?

 Защо, скъпи родители, отказвате да приемете сериозно протеста на учителите? Нима се съмнявате, че само качественото образование, осъществявано от квалифицирани, интелигентни и отговорни хора може да осигури добро бъдеще на вашите деца? Нима не разбирате, че стачката не е за ПОВИШАВАНЕ НА, а за ЗАПЛАТИ, понеже това, което сега получават като възнаграждение преподавателите, е жалка подигравка?  Нима не осъзнавате, че слабото учителство гарантира провалено ученическо поколение? Нима желаете да бъдете пенсионери в страна, управлявана от чалга-фенове?

 Защо, уважаеми управляващи, се отнасяте с такова пренебрежение към исканията на учителите? Не осъзнавате ли, че мизерията на това съсловие говори за мизерност на управлението? Като изградихте паметник на княз Борис І и тъкмите пантеон на великите ни държавни мъже от Средновековието, забравихте ли какви средства са отделяли те за образование? И княз Борис, и цар Симеон са живеели по монашески, но за учителите и тяхната работа са дарявали огромни средства!... Как да се изгради съсловие от качествени преподаватели като държавниците непрекъснато демонстрират /нищо, че твърдят обратното!/, че съдбата на образованието у нас им е последна грижа?

 ... Преди около столетие Иван Вазов се обръща към тогавашните българи със “Стресни се, племе закъсняло!/ Живейш ли, мреш ли, ти не знайш !/ След теб потомство иде цяло - / какво ще да му завещайш?”  Питам се какво ли би написал днес народният поет? Според мен би се усъмнил, че, ние, днешните българи,  изобщо ще оставим /българско/ Потомство...

Октомври, 2007г. 

Красимира Йончева
преподавател по История в средното училище       

                              “Защо?” след една изложба

От 25 май до 23 септември 2007г. Музеят на Античността в Торино е домакин на изложбата “Афганистан – преоткрити съкровища”, която представя избрани паметници от колекцията на Националния  музей в Кабул и пристига от Париж.  Културното събитие е под върховния патронаж на Президента на Републиката, заедно с министрите на външните работи и на културата, има подкрепата на регион Пиемонте, на провинцията и градската управа на Торино и е организирано от Фондацията за изкуство към банка “Сан Паоло”, Торино.  Научни партньори са Музеят за азиатско изкуство “Гиме” /Guimet, Париж/ и културното министерство на Афганистан. На 4 юли 2007г. специален гост е Генералният секретар на ООН Бан Ки Мун. Изложбата е съпътствана с благотворителни прожекции на открито на филми  в някогашния римски форум, представящи усилията на хуманитарните мисии с италианско участие в Афганистан.  Поради изключително голямата посещаемост и огромния интерес към находките, престоят на експозицията е удължен до  18 ноември.  За 153 дни е посетена от 134 092 души.

 Имах възможността да разгледам изложбата в един от последните работни дни.  Впечатлиха ме не само безспорно безценните артефакти, но и всичко останало, което наблюдавах по време на двучасовата си разходка. За удобство, трябваше да се “прикрепя” към една от ученическите групи, които /според организаторите/ векидневно заливат експозицията.

 Оказа се, че голямата част от екскурзоводите, ангажирани в изложбата, са действащи археолози, участници в научни експедиции в Афганистан от последните години.  Ето защо още в началото на обиколката,  върху картата на Централна Азия, нашият гид представи на децата съвременното състояние на отношенията в региона, унищожителните действия на талибаните спрямо предмюсюлманското културно наследство, смущаващите акции  на сегашното американско военно присъствие, поставящи значителна част от историческите паметници в  минирана зона с неясна съдба и усилията на европейските и афганистански културни институции да опазят и съхранят уникалното историческо наследство на тамошния регион.  Специално бе подчертано италианското участие в спасителните мероприятия. “Какви всъщност са талибаните?” – попита в края на изложението едно от момиченцата. “Крайни мюсюлмани, фанатици… Тях ги създадоха американците…” – бе възрастово ориентираният отговор…

 Забележително умело бе изложението на гида върху позицията и  значението на земите на днешен Афганистан в историческите процеси през епохата на Античността. Децата успяха да се убедят, че заради преминаването на главните търговски пътища от Далечния Изток към Европа / особено Копринения/, тези територии срещат културните традиции на Индия, Китай, Персия, Двуречието, Елада, Рим, а основната “свръзка” в това впечатляващо с многопосочността си взаимодействие  са номадските общности, господари на евроазиатската степ. Именно те в продължение на векове са извършвали “смесването”, реализирано съвсем за кратко и в държавата на Александър Велики. “А знаете ли какво е най-характерното за номадите?” – попита гидът  докато правеше въпросните обясения. След кратък размисъл се чу: “Те са с коне… яздят коне…”. “Най-важното е, че тези народи имат удивителната способност бързо да се приспособяват към мястото, където отиват, да вписват в своята култура, това което срещат по пътя си, да свързват всички” – последва като обяснение и учениците съвестно си го записаха в тефтерчетата…

 В експозицията бяха подбрани паметници от четири археологически обекта от територията на Северен Афганистан с хронологичен обхват ІІІ хил.пр.Хр. – І в. сл Хр. Голямата част от тях вече са познати на специалистите и изкушената в темата публика, понеже са откривани от френски, съветски и смесени експедиции в продължение на почти цялото последно столетие и са били част от множество предишни изложби. Настоящата прецизна селекция, обаче, поставяше и защитаваше няколко сериозни акцента. На първо място наличието на културен континюитет за периода от бронзовата епоха до началото на новата ера в земята, която още индийските Веди определят като място на могъщи царства и мъдри владетели.  Още в първа зала  - Tepe Fullol /2200-1800 г. пр. Хр./ - нарочен текст на италиански и английски напомняше, че именно там, в Древна Бактрия,  хилядолетие по-късно свършва източният поход на Александър Велики, а местна  принцеса – Роксана – става негова съпруга. Паметниците във втора зала  - Ai Khanum  /ІV-ІІ в.пр.Хр./ -  демонстрираха резултатите от симбиозата между елинската и ахеменидската /персийската/ културна традиция, поставила началото на елинистическата епоха в обширния регион на Евразия. Експонатите в трета зала – Begram / от І в./ -  представяха преплитането на елинистически, китайски и индийски мотиви в паметниците на Кушанската империя. Великолепните накити от погребенията   на т.нар. “Златен хълм” – Tillia Tepe / І в./ -   съвсем близо до възхвалявания в целия древен свят велик град Балх доказваха респектиращото богатство и тесните контакти на местната номадска аристокрация със земите от района на Средиземноморието, Индия, Китай и Корея.

 Смесването, като резултат на динамично културно взаимодействие и като основна  характеристика на всяка контактната зона,  бе вторият акцент, защитен от изложбата.  На учениците бе пояснено, че подобно на Месопотамия и днешен Афганистан е последователно овладяван от множество древни държави с по-голяма или по-малка продължителност на съществуване. Историческите паметници, които достигат до нас, обаче, показват не механично съчетаване на елементи от културни традиции, а уникална преработка, в резултат на която се явява ново, специфично разнообразие от образи, сюжети и форми.  Специално внимание, например,  нашият гид отдели на кръгла сребърна плочка с позлата, която представяше вероятно малоазийската Кибела и елинската Нике /римската Виктория/ на колесница, теглена от лъвове /иконография по принцип присъща на средиземноморския регион/, но съпътствани от антропоморфен образ на Слънцето в съчетание с Луната и Звезда / типични за източното изкуство/, в тържествен ход наляво към алтар от ахеменидски тип. Или на “кушанската” Афродита, в която елинските, иранските и индийските елементи могат да бъдат отграничени със същия успех, с който откриваме на кого от двамата си родители прилича повече едно дете... Подборът на артефактите постигаше и следващ акцент: находките показваха забележителните умения на древните майстори от най-различни занаяти - строители, скулптори, резбари, грънчари, стъклари, бижутери. Повечето експонати респектираха с изисканост и изящество. И предизвикваха  възклицания на възхищение.
 
 Безспорно най-голямо внимание всички посетители, а особено децата, обръщаха на представените в четвърта зала  находки от  Tillia Tepe.  Там , на т.нар. Златен хълм са открити шест погребения на знатни номадски аристократи – принц и пет принцеси. Накитите на дамите, най-финна изработка  от злато и скъпоценни камъни /основно тюркоази и гранати/ –  гривни, пръстени, обици, диадеми, огърлици, корона, апликации за дрехи и шапки –  са истинско предизвикателство за уменията на всеки съвременен бижутер, който прилага разнообразни техники, и изкушение за всички съвременни елегантни  дами. Може би затова техните копия вече се бяха свършили в бутика към изложбата. За нас, последните посетители, остана само споменът за гривните, завършващи с глави на антилопи, за пищните наушници, в които сред сложна плетеница от гранатови и перлени зърна, и от тюркоазени детелини, е изобразен Господарят на драконите. Учениците бяха искрено впечатлени от оригиналните варианти на закопчалки  към дрехите, които подобно на миниатюрни пафти, приемаха формата на сражаващи се индийски войни, на влюбени, препускащи един към друг върху гърбовете на делфини, или на Дионис и Ариадна, яхнали митологични чудовища.  Внимателно изучаваха също и обилието от миниатюрни златни апликации:  спирали като рога на овен, сърца, глави на муфлон, розети, листенца, капки...

Най-дълго оставаха при короната на  Принцесата от гроб № 6. Тя /короната/ е съставена от пет елемента с форма на дървета, прикрепени  към диадема, изрязана от златен лист и украсена с двайсет рози с по шест листенца, от които висят златни дискове. В центъра на всяка роза има тичинка, оформена от златни гранули и тюркоаз. Специално закрепване позволява петте елемента да се “демонтират”, за да може пищният накит лесно да бъде пренасян.Четири от дърветата са разположени симетрично от двете страни на диадемата, имат по две огледално разположени сърца и полумесец. Върху горните клони две птици са вдигнали глави към върха на дървото и сякаш го докосват с клюн. На дървото, разположено в средата на диадемата, няма птици, но е украсено с рози и златни дискове, а откъм “корените” му се издигат два клона, които го затварят в полукръг. Този тип корони е непознат за гръцката, партската и кушанската традиция, но има аналогии в култура на степта.

Накитите и оръжието от гроба на Принца показваха високия му воински и имуществен ранг в номадското общество: плетен златен колан, златно огърлие, меч, богато украсени ножници, фалери от украсата на конска сбруя, златна фиала с надпис на гръцки, индийски монети. На всички направи впечатление, че основните персонажи в украсата са дракони и хищници, често вплетени в борба по правилата на скитския зверинен стил. Специално обяснение децата поискаха за орнаментите с форма на свастика върху  една от ножниците. “Това е един от най-старите в света соларни символи, свързани с идеята за благополучие и сила”- обясни гидът...
 
 Акцентът върху културата на номадите бе постигнат и с оригиналния начин на експониране на находките. Всички те бяха аранжирани на черни по цвят обилно осветени поставки, върху старателно заравнен слой пясък. Като се прибави обстановката на невисоката зала, решена в стила на античния римски тухлен градеж, внушението за амбивалентността между Вечност и Временност бе пълно. Тук трябва да добавя, че подредбата и на останалите три зали радваше с оригиналност. Архитектурните елементи, например, бяха поставени на място, съответстващо по разположение на автентичното. Забележителната трийсет сантиметрова ездачка на грифон, резбована /с две лица/  върху слонова кост и открита в  Begram , бе изложена в огромна самостоятелна витрина с възможност да се гледа и от по-голямо разстояние. В допълнение - издателство  “Umberto Allemandi & C” се бе ангажирало да представи всички експонати от изложбата в цветен албум-каталог, снабден с подробни описания и препратки към специализирана литература по темата.

 Огромният интерес на италианската публика към изкуството и историята на Афганистан със сигурност е провокиран от днешните тревожни събития там. Но несъмнено е също, че италианските учени правят много, за да пропагандират своите изследвания, както и участието си в международни научни експедиции. Неслучайно, например, в страната съществува практика  действащите археолози да участват в  екскурзии до исторически места, където са правили проучвания и сами да ги представят като гидове. Всеки турист със специални интереси не би пропуснал подобна възможност. В този смисъл професионализмът, ентусиазмът и неподправеният патос, с който нашият гид беседваше с учениците, бяха достойни за уважение. Още повече, че, очевидно,  като наследници на една от великите средиземноморски цивилизации, италианската държава и научни среди се чувстват задължени да възпитават децата в толерантност към традициите и почит към паметниците на световното културно наследство.  Мисля също, че не е за подценяване фактът, че една малка регионална фондация успява да организира гостуването на изложба от подобен мащаб.

 След Торино експозицията ще бъде изложена в Бон и Амстердам, после ще замине за САЩ и Япония. Уви, в програмата й за близките години не се предвижда посещение в България и тази констатация ме кара да задам няколко въпроса “защо?” Защо освен военен контингент българската държава не направи опит да изпрати и “контингент” от специалисти историци и археолози в регион, за който вече почти няма съмнение, че е свързан с корените на нашия народ. Нима трябва да се задоволим с продукции, подобни на филма, излъчен през тази година по bTV , чиито автор си беше спестил всякакво научно консултантство, смятайки го очевидно за излишно? Впрочем значителна част от тур-операторските фирми в страната все още поддържат доста ниско ниво на екскурзоводните услуги като ползват  слабо подготвени гидове. Защо у нас и досега научният професионализъм често е изместван от възрожденска самодейност?
 Защо досега тук не е гостувала изложба с находки от земите на нашата вероятна прародина? Толкова ли е трудно да се направи контакт с Музея в Кабул или с Музея “Гиме” в Париж? Защо българските държавни институции и местната власт да не се потрудят в тази посока? Защо български специалисти не се включват в международни експедиции и в други региони по пътя на българите от Средна Азия към Европа? Какво пречи нашите археолози и историци да последват примера на своите колеги от Италия като организират екскурзии до значими исторически места у нас или в чужбина? Не е ли редно, за да можем да оценим собствените си исторически паметници в НИМ, да имаме възможност  за сравнение с постиженията на света? Не сме ли и ние като афганистанците наследници на традицията на контактна зона на множество култури, и като италианците потомци на цивилизация с принос към  Световното наследство?...

 
Торино – София, ноември 2007г.                        Красимира Йончева