Започнах преподавателската си кариера през 1994г. в 55 СОУ “Петко Каравелов” в София като спечелих конкурс по документи и събеседване. През 1995г. поех и часовете на хонорар в ЧСОУ “Антоан дьо Сент Екзюпери”.
От 1999г. съм редовен преподавател по история в ЧСОУ “Рьорих”.
Частно средно общообразователно училище “Рьорих” с ранно чуждоезиково обучение и разширено изучаване на музика и изобразително изкуство
Химн на училище “Рьорих” /написан от учениците от първите випуски/
Има нещо, което в човека остава И няма за него забрава. Училище, това е нещото, което се крие някъде дълбоко във сърцето, а нашето училище - дом от звезди. Нашето училище с усмивка ни краси.
Тук планината ни позира, от облаци цветове извират Славей ни акомпанира, мелодиите аранжира.
Превръщат се в дроби и проценти листата на английски си говорят цветята. На френски слънцето ни обучава, земята силата ни дава Тук всеки намира бисерче вълшебно, за децата от “Рьорих” много потребно!
Любимо занимание на учениците и учителите от “Рьорих” са учебните екскурзии до местата на нашата историческа гордост.
В църквата на Кладнишкия манастир /в околностите на София/ изучаваме интериора на православния храм. Дълбоко впечатлени от досега си с тази свята старина на българския дух, децата решиха да подпомогнат обителта с благотворителна акция /2003г./
Димитровден 2001 година. Посещение на Етъра и Соколския манастир. Децата претовориха красотата, която ни обгърна в рисунки и снимки.
А аз ги съпроводих с този текст:
Всеотдайно
Утрото – хладно, неясно примамващо. Небето – благосклонно притихнало, с ненадейни слънчеви усмивки. Земята – прелестна в неръкотворните дипли от огнени багри. Ние – ненаситни да гледаме. Пленници на магията Път. Свети Димитър вдъхнови копнежа ни да съпреживеем родната хубост. Ние му даряваме докоснатите късове Вечност!